Какви са правата, задължения и отговорности на ревизираните лица в хода на ревизия?

Права, съгласно ДОПК  

Ревизираните лица при извършване на ревизията имат следните права регламентирани в чл. 17 от ДОПК:

  • на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
  • да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
  • на опазване в тайна на сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
  • да изискват от органите по приходите при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
  • да им бъде осигурено безплатно приемане на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
  • възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите;
  • да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
  • да обжалват всички актове и действия на органите по приходите, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс;
  • да бъде осигурена възможност страните да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс – страните  могат да правят писмени искания и възражения;
  • имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани;

Когато са налице обстоятелства за спиране на ревизията по чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК – при заболяване на лице, чието участие в производството е наложително или по т. 4 – по молба на субекта, ревизираните лица могат да подадат молба за спиране на ревизия.

Лицата имат право да обжалват издадената заповед за спиране или решението за отказ за спиране на производството в 14-дневен срок от връчване на съответния документ (чл. 34, ал. 5 от ДОПК). Компетентен за произнасяне по жалбата е административният съд по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът, чийто акт се обжалва. Съдът се произнася с определение, с което се отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране на производството, като определението на съда е окончателно.

Задължения и отговорности

Ревизираното лице е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива (чл. 37, ал. 2 от ДОПК). Предоставянето на документи може да стане и чрез електронната услуга на ИС „Контрол“ – „Подаване на документи от задължените лица в рамките на контролни производства“.

Задълженото лице може да поиска продължаване на определения му от органа по приходите срок за предоставяне на документи и писмени обяснения, ако това се налага по уважителни причини (чл. 25 от ДОПК). Молбата следва да бъде подадена от лицето до изтичане на първоначално определения срок и след преценка относно нейната основателност органите по приходи издават „Решение за продължаване/отказ за продължаване срока”, с което се определя нов срок за представяне на документите. Решението се връчва на ревизираното лице.

Ако изисканите документи и писмени обяснения не са представени от лицето или са представени, но не е спазен определения от органите по приходите срок се осъществява състава на чл. 278 от ДОПК и започва процедура за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).  Въпреки неспазване на срока ако изисканите в хода на ревизионното производство документи и писмени обяснения се представят от задълженото лице до изтичане на срока за издаване на ревизионния доклад или до изтичането на 14-дневния срок по чл.117, ал. 5 от ДОПК за подаване на писмени възражения срещу ревизионния доклад, ораните по приходи са длъжни да ги обсъди при издаване на съответния документ – ревизионен доклад или ревизионен акт.

Следва да се има предвид, че при изискани документи от органите по приходи в случаите на вече предоставени копия на документи, справки, обяснения или част от тях във връзка с предходно производство е достатъчно задължените лица само да посочат производството, в което те са били предоставени.  Органите по приходи имат възможност да прегледат и приобщят вече представените от документи и не е необходимо повторното им предоставяне. 

В производството по ревизия доказателствената тежест лежи върху ревизираното лице, когато това е изрично уредено от законодателя. 

Когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизираното лице е да представи доказателства за изясняването им. 

Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, се смята, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства.

Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието ? с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. Ако ревизираното лице не изпълни задълженията си за представяне на доказателства, ревизиращият орган има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органите използват и данни за борсови цени, данни, посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи специализирана ценова информация. 

В случай че ревизираното лице откаже на органите по приходи да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, ревизиращите органи могат да поискат съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване или изземане по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ред. Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис. Когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Претърсване и изземане от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, стоки с неустановен произход.

В случаите на започнало производство, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на органа по приходите, водещ производството, в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени (чл. 28, ал. 3 от ДОПК).

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемам Отказ Повече информация